Поне за три редовно провеждани в село Драгичево събития се знае, че са официални и се провеждат всяка година. Първото от тях е на 15-ти август и касае най-вече местната църква. Второто по-значимо събитие е традиционният събор, който се провежда в последната августовска неделя. Накрая, но не по значимост и малко преди августовския събор, има и такъв в деня на гибелта на Ботев втори юни. Тогава пред монумента на загиналите по време на отечествената война се почита паметта на двама видни жители от селото. Те се казват Александър Боянов и Сава Асенов. В транспортно отношение населеното място е изключително добре устроено, като пътуващите могат да използват или маршрутни таксита, или жп влаковете. По линията София – Перник на драгичевската гара спират абсолютно всички пътнически влакове. Също така има и маршрутка с номер 23, която обслужва само разстоянието между селото и областния град Перник. Има и друга маршрутка, пътуваща още до София, Рударци и Кладница.
Тя тръгва едновременно от две места на всеки кръгъл час. Едното е вече споменатото село Кладница, а другото е спирката в столицата пред Руски паметник. Драгичево може и да няма много на брой забележителности, но всяка от тях е с особено сантиментално значение за местните жители. Филе Докузки започва строежа на църквата през 1862-а година, като османската власт разрешава построяването при едно условие. Половината от храма трябва да е вкопан в земята, за да не се издига по-високо от качилия се на коня си мюсюлманин. Успение Богородично е избраното за храма име, който става готов през 1866-та. 66 години по-късно се прави и първото му по-основно престрояване. За съжаление в махалата Старо село става свлачище, предизвикано донякъде и от минаващата наблизо река и от тогава сградата започва да се руши. Днес от стария храм има запазени само няколко икони. В махала Калиница вече има нова църква със същото име и иконите от стария храм са именно тук. Започнат през 2001-ва, строежът на новия храм приключва осем месеца по-късно на 26-ти август. Тогава се прави и официално откриване и освещаване на храма от тогавашния български патриарх Максим.
През 60-теи 70-те години на 19-ти век в Драгичево се поставя началото на образователния процес. Енорийският свещеник от село Църква поп Анани се изявява като пръв учител и просветител на децата. Но едва през 1878-ма година и то със заслугата на видния учител Илия Костов училищната сграда се мести в частната къща на богат турски чифликчия. Две стаи има училището, като едната е класна. Другата се използва като канцелария. Следва ново местене на училището в магерницата, но през 1912-та се взима решение за направата на нова сграда. Всяко семейство от селото е задължено да докара пет коли камъни и да изработи петстотин тухли. А народното читалище се устройва официално на 10-ти декември 1922-ра година с подкрепата на Министерството на Просвещението или на образованието, както го наричаме днес. Председател е Симеон Симеонов, който полага много усилия да се обогати културата на местните. За това съдействат и тогавашният кметски наместник Здравко Георгиев, както и народният представител Лазов.
